Глобализацията на съвременните икономически връзки между бизнес обектите и осъзнатият стермеж да се въвежда по-пълно информационно осигуряване в работата на фирмата води до наличието на голям брой независими една от друга софтуерни системи, въведени в експлоатация по различно време и от различни производители, базирани на различни технологии, с различен потребителски интерфейс и т.н. Тези системи се предполага да работят съвместно, което в общия случай е невъзможно.
Причините за тази несъвместимост са различни – от различни модели на обработка на данните до чисто идеологически различия и разминаване в понятията. Тези различия усложняват изграждането на връзки между системите и често се стига до ситуация, в която всяка система е свързана с всяка една друга и то по няколко различни интерфейса (например: за обмен на контрагенти, за обмен на графици, за обмен на документи, складова и финансова информация и т.н.), при това понякога се налага и двупосочен обмен. Следователно, при така описаната ситуация инфраструктурата за обмен на данните има квадратична асимптотична сложност
O(kn(n – 1)) ,
където k е средния брой връзки между две системи, а n e броят на отделните информационни системи. Откъдето следва, че относителното увеличение на сложността на инфраструктурата е
X = 2/(n – 2) .
Например, ако към някакъв момент предприятието разполага с три информационни системи и се въведе четвърта, то инфраструктурата ще се усложни със X=2/(4-2)=100%. Ако след това се въведе пета система, то инфраструктурата ще се усложни с нови X=2/(5-2)=67% или общо със 234% спрямо началната ситуация. Така, с въвеждането само на две нови системи, инфраструктурата за обмен на данните се усложнява трикратно. Това води до увеличени разходи (на финанси и време) за внедряване, експлоатация и повишаване на риска от грешки при обмена на данни.
За решаването на проблема с квадратичната сложност могат да се използват комбинации от хардуерни и информационни технологични похвати, но те от своя страна пораждат редица други проблеми, така че положението в крайна сметка не се подобрява съществено.
При работата с модулите и системите от EJ Systems проблема интегрирането на данните и интерфейсите не съществува, защото всички те работят върху една база данни и няма необходимост да се осигурява интегрираност между тях. Практически те са едно цяло – както на ниво данни, така и на ниво интерфейс. Отделните модули и системи съдържат в себе си подходящите функционалности, с които се обслужват относително самостоятелни дейности (обособени в едно звено) от работата на фирмата. Тези характеристики на продуктите от EJ Systems позволяват постепенно и безпроблемно надграждане на възможностите за информационно осигуряване на бизнес процесите в предприятието – по подходящ начин и когато възникне съответната необходимост за това.